Ценко Минкин е сред най-талантливите наши млади композитори.
Автор е на повече от 120 опуса в областта на кантатоораториалната, симфоничната, вокалната и камерната музика. Написал е музиката на над 30 театрални постановки и на 50 филма, от които 15 са с награди на престижни международни фестивали. Носител е на „Наградата на София“ за музикално творчество и на много други отличия.
Освен че е даровит и много плодовит творец, той е известен и с това, че изключително много прилича на поета Пейо Яворов.
Дори ми разказваха такава история, случила се преди години. Отбил се Ценко Минкин[1]Препубликуваме това интервю от вестник „Всичко за дома“ от 2008 година. Автор: Ст. Нацев. в Музея на Яворов на ул. „Раковски“ и позвънил на вратата. Отворила уредничката и го попитала какво иска. Той шеговито отвърнал: „Как какво? Ами аз идвам у дома си!“ Уредничката облещила очи и се хванала за сърцето. Наложило се да викат Бърза помощ.
Питам композитора дали това е истина, той кима утвърдително с глава, но леко се намръщва. Явно, не му е много приятно да го смятат за двойник на Яворов. И с право, той има изградена своя биография на творец в областта на съвременната българска музика.
Сядаме на чаша студена бира в ресторанта на Съюза на българските писатели и Ценко запалва голяма пура. За този вид пури Агент Тенев казва, че са изключително вкусни, защото млади мулатки са ги свивали върху бедрата си.
Композиторът запалва пурата и пуска кълбо плътен дим. На дясната му ръка е пръстенът, който известният наш актьор Владимир Трандафилов заръчал да го сложи на ръката си, когато името му получи известност в културния свят.
„Музикалното ми образование, може да се каже, започна още от люлката – споделя Маестрото. – Баща ми, Асен Минкин, артист-певец и музикален педагог разучаваше партиите си, докато аз съм бил още на няколко месеца. Така, неусетно, на пет годинки знаех няколко опери наизуст.
После естествено баща ми се зае с моето музикално образование. Представяш ли си – това е всеки ден в продължение на години. На дванайсетгодишна възраст направих първите записи на мои композиции в авторско изпълнение в Българската национална телевизия.. На петнайсет години написах Квартет за ксилофон, глокеншпил, маримба и вибрафон, за който СТФ „Екран“ направи филм-портрет, а малко по-късно квартетът бе отпечатан в Държавно издателство „Музика“. Кога се състоя първият ми авторски концерт ли? Ами бях на деветнайсет години, когато това се случи в залата на ЦДНА. На двайсет години вече започнах да си вадя хляба професионално с писане на филмова музика.
– Коя е любимата ти гама за композиране?
Ценко Минкин в по-ново време.
– Тук ще трябва да те поправя – по-точно е да се каже
коя е любимата ми тоналност. Но може ли живописец да говори за любим цвят? Та нали всички цветове са важни за колорита в една картина! Така е и при нас, музикантите.
– Опитвал ли си се да запишеш музикален мотив върху гърба примерно на трамваен билет, за да не го забравиш това музикално хрумване?
– Ще ти отговоря така: аз имам доста добра памет. Ако идеята е незначителна, тя си отива сама. Ако пък е стойностна, непрекъснато напомня за себе си. Е, случвало ми се е да записвам и върху салфетка в ресторант, но това е само атрактивната страна на твоя въпрос.
– Достатъчно ли е обучението по музика в училищата? Как могат да бъдат привлечени децата в концертните зали?
Ценко повдига вежди. смуква от пурата и отвръща:
– Е, мисля че започваме една тема, за която ще ни трябват много време, нерви, медийно пространство, човешки ресурси, политическа воля и най-вече ефекта „чуваемост“, т.е. добър солфеж Но въпросът не опира само до преподаването на музика, а до цялостното изграждане на децата като личности. Когато образоваш един негодник, ти го правиш по-голям негодник, защото го въоръжаваш със знание. Когато образоваш един възпитан човек, с добродетели, създаваш личност и гражданин, полезен и за себе си, и за обществото. Жалко е, че този проблем все повече се задълбочава. И никой не може да накара насила никого да влезе в концертната зала, защото това е въпрос на възпитание в семейството, въпрос на култура на обществото и образователната политика в държавата.
– Сега е времето на чалгата и в тази връзка искам да те попитам има ли между чалга песните такива, които са с оригинални мелодии и които биха могли да прераснат в някакво по-крупно произведение?
Ценко Минкин ме поглежда така, сякаш съм задал крайно неуместен въпрос. Повдига рамене и отвръща кратко:
– Не ми е ясно защо трябва да правим от гъската лебед!
ъй като много често виждам композитора в ресторанта на Съюза на българските писатели да се среща с автори и да пийва прохладно питие в летните дни, го питам дали не е прихванал от тях някакво пристрастие към литературата и дали не се опитва да пописва. Той се усмихва:
– Не, не се опитвам. Не го правя, защото и без това има толкова много, които неуморно се стараят над белия лист!
– В такъв случай сигурно спадаш към категорията на „добрите читатели“?
– Чета много! Не заспивам, без да съм прочел няколко страници. Любимите ми автори ли? Да посоча конкретни имена ми се струва нелепо. Ами че изгребва ли се море?
– Да те попитам какво е семейното ти положение?
– Семейното ми положение е мое положение!!! – отвръща композиторът с такъв апломб, че ако беше написал този отговор, той неминуемо щеше да има три удивителни знака.
– Каква е ролята на фантазията в живота на човека и лично в твоя живот?
– Ще ти отговоря така – фантазията е полезна в творчеството, но в живота прекалената й употреба води до горчиви разочарования!
– Една картина или един стих можеш по-лесно да претвориш в музикална творба?
– Всичко, което е значимо и вълнуващо, може да се претвори, независимо дали е картина, стих, новела и т.н. Хубавото на музиката е, че всеки може да я тълкува както си иска. Лошото е, че доста негодници се възползват от това!
– Какъв е любимият ти израз?
– Всичко е възможно!
– А коя е любимата ти дума в българския език?
– Това е думата „любов“.
– Имаш ли си любим девиз?
– Не прави на хората онова, което не искаш да правят и на теб!
– За какво не ти стига времето?
– Линейното време е относителна величина. Времето достига винаги за онова, което искаш и което те влече да направиш. Когато нямаш желание и любов, тогава се появява клишето „не ми достига времето“.
– Вярваш ли в магии и хороскопи?
– Астрологията е сериозна наука, а за останалото въобще не си струва да говорим.
– Идва ли ти да се гръмнеш, когато слушаш слабо музикално произведение?
– Ще ти отговоря с Псалом I: „Блажен муж иже не идет на совет нечестивих“.
– Ако не беше композитор, с каква професия щеше да се занимаваш?
Ценко Минкин пак повдига вежди:
– Композитор не е професия, а призвание! И ако добрият Господ ме е докоснал, защо да го гневим с профански отклонения?
– Какво е твоето хоби?
– Хоби!? Що е то? Животът е толкова красив, за да крадем от него за странични занимания!
References
| ↑1 | Препубликуваме това интервю от вестник „Всичко за дома“ от 2008 година. Автор: Ст. Нацев. |