Важно! Какво трябва да знаем за рубеолата!

Инфекциите, които си мислим, че са останали в миналото, все още отнемат животи

рубеола

В България се разграничават два периода в проявите на болестта

Рубеолата (епидемична розеола) е повсеместно разпространено инфекциозно заболяване, като морбили и варицелата. Тя има важно медико-социално значение, което се определя от нарушаване функциите на детските заведения, възникване на вътрешноболнични инфекции и най-вече от получаването на вродени малформации при новородени деца от майки, боледували от рубеола по време на бременността (първите три месеца).

В нашата страна се разграничават два периода в проявите на болестта – доимунизационен  и постимунизационен (след 1970 г.) – с въвеждането на имунизационния календар.

Инкубационният период е между 11 и 23 дни. Заболяването започва постепенно, с умерено повишаване на температурата (до 39 градуса), главоболие, болки в мускулите и ставите. Паралелно с това има и катарален синдром – хрема, суха кашлица, зачервено гърло и конюнктиви. Специфичен симптом е постепенното увеличаване на тилните лимфни възли, колкото бобено зърно (синдром на Теодор).

Основен признак на рубеолата е обривът, който на втория-третия ден от заболяването се появява по кожата и лицето, шията и цялото тяло под формата на розово-червени малки петна с окръглени краища. При 25 – 30% от случаите, болестта протича само с температура и подувания на лимфните възли, без обрив. Оздравяването настъпва с постепенно изчезване на основните признаци. Усложненията са редки, но някои от тях могат да имат драматичен характер. Опасността е най-голяма при заболяване на майката (вкл. и без обрив) през първите 8 седмици от бременността. Отдавна са описани класическите синдроми на вродената рубеола – катаракта (перде), сърдечен порок и глухота, тъй като вирусът лесно преминава през плацентата и уврежда плода неизбежно.

“Фигурин

Лечението при неусложнените форми на рубеолата се изчерпва с антипиретици и поливитамини – много витаминС, витамин В, рибовлавин, никотинова киселина. При усложнени терапията е специално насочена.

Източник на заразата е единствено болния човек, като заразителния период продължава общо 10-12 дни. Специфичната локализация на вируса е в носоглътката

( назофарингса), откъдето се отделя с капчици слюнка, пръски и секрет при кашляне, кихане и говорене. При рубеолата съществуват и здрави носители  на заразата в отношение 1:20 ( болен към заразоносител). Бебетата, заразени вътреутробно с рубеолен вирус са също заразоносители до 2 годишна възраст.

Възприемчивостта на човека към рубеолата е всеобща и почти абсолютна. Тя е детска инфекция, като основно боледуват деца от 3-6 години в края на есента, зимата и началото на пролетта. Децата до 1 година боледуват рядко поради вродения имунитет.

Борбата с рубеорлата в последните години бележи големи успехи. След 1968 г. в България се въвежда задължителна жива противорубеолна ваксина – заедно с противопаротитната и противоморбилната – триваксина на 13 месечна възраст и втора – на 11-12 години. Случаите на рубеола се изолират. В огнищата на рубеола се препоръчва имунизация с рубеолна ваксина на всички неимунизирани и неболедували, особено на подрастващите момичета, девойки и жени в детеродна възраст. Подобни мерки се прилагат и при бременни жени в огнището на рубеолата.

Подобни материали от Гугъл:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *