Атанас Бончев – Наката е завършил актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ. Сега е неделима част от екипа на „Аламинут“. Капитан е на отбора ни в телевизионното шоу „Форт Бояр 2″
Съпругата му Митра се е дипломирала в специалността педагогика. Имат едно детенце на 3,5 месеца – Ян. „Сигурно след време съучениците ще му викат Ян Бибиян, но детето не е кръстено на героя на Елин Пелин“ смее се таткото.
В „Аламинут“ Наката попаднал чрез участията си във вече несъществуващия театър „Алтернатива“. През всичките си студентски години работил заедно с Робин Кафалиев. Но твърдо се установил в известното телевизионно предаване след четиригодишно щатно участие в Столичния куклен театър, където играл главните роли в „Боризмейко“, „Любопитното слонче“, „Тигьрчето Спас“ и др.
Със съпругата си не се е запознал чрез театъра – просто и двамата били родом от Ямбол. „Едно време движехме с нея в една компания като пубертета (тогава още не се използваше думата „тийнейджър“) – спомня си Атанас. – Постоянно ходехме заедно. После аз минах през казармата и пътищата ни за кратко се разделиха, но в 2003 година съвсем случайно се засякохме пред Централната поща в София и си разменихме координатите. Вече в бита ни бяха навлезли джиесемите и все по-често се чувахме или си изпращахме есемеси.
Зачестиха срещите ни и накрая тя дойде да живее при мен. Нямаме официален брак, но живеем с голяма любов. Понякога й разказвам за разни комични случки в моята актьорска практика. Ето например една история, която е смешна в безумието си. В „Аламинут“ аз изиграх поне 90 на сто от полицейските роли. Веднъж снимахме на бул. „Арсеналски“ пред стария ни офис. Бях облечен като полицай и се разхождах под прожекторите пред камерата. Някой обаче се обадил в полицията. Дойдоха две патрулки и почти ни арестуваха. Аз и Робин давахме писмени обяснения в Четвърто РПУ – какво правим, откъде са ни униформите и пр.
Те се бяха впечатлили неприятно от опознавателните ни знаци, които всъщност бяха правени на ръка. Това стана точно преди отпътуването ми с кукления театър в Китай и аз се притесних, че може да ме спрат на аерогарата за доуточняване на някои факти. А ако аз не замина, това значи и цялата група да остане в София, тъй като играех главната роля. Беше трагично в комичността Друг случай: Снимахме в село Владимир. Беше много студено и трябваше Дачко и Неве да се намокрят до кости, защото в сценария на скеча тя следваше да накара Дачко да минат през един поток с кола. А колата потънала до тавана във водата. И двамата с тракащи зъби изиграха как той й се кара.
– Ти участваш в телевизионната игра „Форт Бояр 2″.
– Цялото пътуване за снимките беше много приятно. Самата сграда на „Форт Бояр“ е като крепост, бивш затвор. Нещо уникално е – всяко едно кътче, всеки парапет има своя история. Имам чувствотно, че духовете не са го напуснали от онова време. Снимахме там през лятото около половин месец. До форта се стига с лодка за 30-40 минути в зависимост от метеорологичната обстановка. Ние живеехме в един хотел в Ла Рошел. Екипът от французи е около 120 човека и всички са страхотни професионалисти. Участвах като състезател, бях капитан на нашия отбор от четирима човека. В него влизаше и Таня Кожухарова, момичето, което води предаването „Без дрехи“. Другите двама бяха един спортист и момичето, което отскоро води предаването „Глобусът“ по bTV.
Изградихме си стратегия, с която спечелихме, но това ще се види в процеса на излъчването на „Форт Бояр 2″. В сградата някога са правени много добри концерти с известни оркестри, защото акустиката е прекрасна.
– Изпадахте ли в екстремни ситуации?
– Да. Само ще кажа, че оттам се върнахме със синини по ръцете и телата, а аз се бях ударил и в главата. В края на снимките усетих, че тя ме наболява и тече малко кръв. Екстремното беше, че преодолях психологическата си бариера като вегетарианец, който не обича да се докосва до меса и до всякакви пълзящи гадинки. Но трябваше да се преодолее и включването в т. нар. пътуваща глава, която попада в различни кутии с всевъзможни гадинки – хлебарки, жаби, скакалци и червеи, които лазят по косата ти. Ужасно гадно! Ако го знаех преди това, може би щях да се откажа, но когато си в играта, адреналинът те хваща и понеже знаеш, че отборът ти зависи от тебе, гледаш да не се излагаш и да го направиш по-добре.
– Какъв късмет ти се падна по Нова година?
– По стара традиция ние слагахме в баницата дрянови клончета с различно число пъпки. И всяко клонче беше наречено с късметите: „кола“, „щастие“, „пари“ и други подобни. На мен ми се падна „апартамент“.
– Паричката на кого се падна?
– На моя тъст.
– Значи той ще плати апартамента?
– Често казано, аз гледам сам да си плета кошницата. (Смее се.) Живеем с жена ми на квартира. Мисля, че в днешно време е по-добре да живееш под наем, отколкото да си купиш собствено жилище, което да изплащаш 20-30 години. Хубаво е да живеш под наем където си искаш и като остарееш, да се оттеглиш в родния си град, дето имаш къща или апартамент. И да си живееш спокойно, далеч от лудницата, наречена София.
– Откъде дойде този прякор Наката?
– Като малък са ме учили да си изричам името и майка ми ми е казвала на галено Наско. Аз съм го изговарял Нако и съм го видоизменил на Дако. Дядо ми, лека му пръст, започнал да ми вика Даката. Като пораснах, започнаха да ми викат Наката. Така си тръгнах с прякора, по-точно -с галеното име – Наката.
– Ако не беше актьор, с каква професия щеше да си изкарваш хляба? Право, медицина…?
– И двете професии са много привлекателни, но ако не бях тръгнал по пътя на Мелпомена, щях да се занимавам под някаква форма със самолети. Механик ли щях да стана? Не знам! По-скоро – пилот. Страшно обичам да летя със самолет. Но преди години, когато исках да тренирам парашутизъм, майка ми ме спря. Имам мерак за самолет изтребител, а не самолет от гражданска авиация. Вълнуващо е да се вдигнеш над облаците. Долу е мрачно и неуютно и изведнъж се вдигаш на 10 000 метра и те огрява слънцето. Страшно е приятно! Стремежът да достигнеш слънцето е нещо велико! Аз имам нещо като хоби да сглобявам пластмасови самолетчета, които се изрязват и се лепят. Слагат се опознавателни знаци и се боядисват. Целият този процес трае около седмица за изработването на едно самолетче. Това са макети на реални самолети, а не са някакви бутафории.
– Имаш ли желание синът ти Ян да те продължи в професията?
– По-скоро ще дам право на неговия избор. Нека той сам изяви способностите си, нека реализира предпочитанията си. Няма да му преча. Но с каквото и да се захване, ще настоявам да спортува, защото спортът калява не само тялото, но и изгражда характера. Да, обезателно ще го накарам да спортува!
Интервю на Ст. Нацев с Атанас Бончев от „Аламинут“ и „Форт Бояр“, 21 януари 2009 г., в. „Вестник за дома“
Вижте и ТОВА: